King Midas at the Supermarket

Once upon a time, kings sent servants to fetch grapes, wine, and bread. But in the modern world, even King Midas has to face the weekly struggle: the supermarket. Rows of fluorescent lights, carts with squeaky wheels, and endless choices. What could possibly go wrong? Well… everything, if your touch still turns things to gold.

The Golden Grapes

Midas starts in the produce section. He picks up a bunch of grapes—clink!—they harden into a sparkling, but very inedible, sculpture. He tries a loaf of bread—same fate. An elderly lady gasps: “That’s the fanciest baguette I’ve ever seen!” The baker, less impressed, sighs: “Great, now it’s useless.”

Checkout Trouble

At the dairy aisle, things get even worse. Midas reaches for milk. The carton freezes into a shimmering golden block. Cold, beautiful, and totally undrinkable. Soon his cart looks like a treasure chest: golden apples, golden cucumbers, golden pasta. Every step he takes, shoppers trail behind him, filming for TikTok. “OMG, golden broccoli!”

Payment Panic

At checkout, the cashier scans the first item. The scanner itself turns to gold. She blinks. “Um… sir, do you have cash or card?”
Midas hands her his golden debit card. She tries to swipe—nope. Tap—nope. Insert—definitely nope. The line behind him groans. Someone mutters, “This is why I use self-checkout.”

The Final Lesson

Defeated, Midas abandons his sparkling trolley and walks out, stomach growling. He’s learned what every student, parent, and late-night snacker already knows: you can’t eat money. Or gold.

Maybe the true modern curse isn’t hunger—it’s the embarrassment of being that person holding up the line at the supermarket.

 

 

König Midas im Supermarkt

Einst schickten Könige Diener, um Trauben, Wein und Brot zu holen. Doch in der modernen Welt muss sich selbst König Midas dem wöchentlichen Kampf stellen: dem Supermarkt. Reihen von Neonröhren, Einkaufswagen mit quietschenden Rädern und eine endlose Auswahl. Was kann da schon schiefgehen? Na ja … alles, wenn man es noch in Gold verwandelt.

Die goldenen Trauben

Midas beginnt in der Obst- und Gemüseabteilung. Er nimmt eine Weintraube – klirr! – sie härtet zu einer funkelnden, aber ungenießbaren Skulptur aus. Er probiert ein Brot – dasselbe Schicksal. Eine ältere Dame keucht: „Das ist das edelste Baguette, das ich je gesehen habe!“ Der Bäcker, weniger beeindruckt, seufzt: „Na toll, jetzt ist es nutzlos.“

Problem an der Kasse

In der Milchabteilung wird es noch schlimmer. Midas greift nach Milch. Der Karton gefriert zu einem schimmernden, goldenen Block. Kalt, köstlich und absolut ungenießbar. Bald sieht sein Einkaufswagen aus wie eine Schatztruhe: goldene Äpfel, goldene Gurken, goldene Pasta. Bei jedem Schritt folgen ihm Käufer, die für TikTok filmen. „OMG, goldener Brokkoli!“

Panik beim Bezahlen

An der Kasse scannt die Kassiererin den ersten Artikel. Der Scanner selbst wird golden. Sie blinzelt. „Ähm … Sir, haben Sie Bargeld oder Karte?“
Midas reicht ihr seine goldene Debitkarte. Sie versucht, sie durchzuziehen – nein. Tippen – nein. Einstecken – definitiv nein. Die Schlange hinter ihm stöhnt. Jemand murmelt: „Deshalb benutze ich die Selbstbedienungskasse.“

Die letzte Lektion

Besiegt lässt Midas seinen glitzernden Einkaufswagen stehen und geht mit knurrendem Magen hinaus. Er hat gelernt, was jeder Schüler, jede Mutter und jeder Nachtschwärmer schon weiß: Geld kann man nicht essen. Oder Gold.

Vielleicht ist der wahre Fluch der Moderne gar nicht der Hunger, sondern die Peinlichkeit, die Person zu sein, die die Schlange im Supermarkt aufhält.

 

 

Цар Мидас в супермаркета

Имало едно време, царете изпращали слуги да донесат грозде, вино и хляб. Но в съвременния свят дори цар Мидас е изправен пред седмичната битка: супермаркетът. Редици от неонови светлини, колички за пазаруване със скърцащи колела и безкраен избор. Какво би могло да се обърка? Ами… всичко, ако го превърнете в злато.

Златното грозде

Мидас започва в секцията за плодове и зеленчуци. Той взема грозде – звън! – то се втвърдява в искряща, но негодна за консумация скулптура. Той опитва хляб – същата съдба. Възрастна дама ахва: „Това е най-изящната багета, която съм виждал!“ Пекарят, по-малко впечатлен, въздъхва: „Страхотно, сега е безполезна.“

Проблем на касата

Нещата стават още по-лоши в секцията за млечни продукти. Мидас посяга към мляко. Картонът замръзва в блестящ, златист блок. Студен, вкусен и абсолютно негоден за консумация. Скоро количката му за пазаруване изглежда като сандък със съкровища: златни ябълки, златни краставици, златна паста. Купувачите го следват на всяка крачка, снимайки за TikTok. „О, Боже, златни броколи!“

Паника на касата

На касата касиерката сканира първия артикул. Самият скенер става златист. Тя премигва. „Ъм… господине, имате ли пари в брой или карта?“
Мидас ѝ подава златната си дебитна карта. Тя се опитва да я плъзне – не. Докосва я – не. Поставя я – определено не. Опашката зад него стене. Някой мърмори: „Затова използвам самообслужването.“

Последният урок

Победен, Мидас изоставя блестящата си количка за пазаруване и излиза, стомахът му къркори. Той е научил това, което всеки студент, всяка майка и всяка нощна птица вече знае: Не можеш да ядеш пари. Нито злато.

Може би истинското проклятие на модерността изобщо не е гладът, а срамът да си човекът, който задържа опашката в супермаркета.